Посвещава се на жертвите на "комунизма".
                                            " Последните ще станат първи"
                                                                                        Библията. Преломната дата  формално бе  9 септември 1944 г.  За няколко дена махалото на историята се премести от крайно дясно в крайно ляво положение. Никой повече не спазваше неотменения полицейски част. Всеки можеше да прави каквото си поиска. Оцелелите от противоборството жертви, се превърнаха в палачи на своите палачи. Покрай сухото гореше и суровото. Въоръжени до зъби полицейски формирования прекратиха своите аксции срещу нелегалните  и търсеха къде да предадат оръжията си. Странно, но оръжието от предимство се превърна в заплаха за неговите притежатели. Последните търсеха начин да се отърват от него. Но как? Не можеше просто да го захвърлят. Оръжието им се водеше и някой ден можеше да им бъде поискано. Кметовете бяха заключили общинските сгради и изчезнали при роднини по възможност по-далече от мястото където са управлявали. Общинските стражари се бяха изпокрили в миши дупки. Държавата нямаше действащи институции. Имаше обаче публични институции с непомръкнал авторитет още от турско робство /не използвам чуждицата - рейтинг/. Това бяха училилищата. За разлика от сега, тогава имаше действащи училища и в най-малките селца с по 40-50 къщи. "Даскалите" бяха хората на които народа вярваше.
  Ето един действителен случай. В Шуменското село Бял Бряг, учител по това време е местния жител Господин Гочев - по някакво съвпадение - мой свако. Даскала е толкова млад, че още не е отслужил задължителната си военна повинност в казармата и не разбира нищо от оръжия. Но затова пък вече има една година излежана в Шуменския затвор, заради участието си в нелегални кръжоци в Шуменския педагогически институт - предшественик на сегашния университет Константин Преславски.                                           На саморазформировалите се полицейски подразделения, именно той се струва най подходящия човек пред когото да се разоражат. Даскала би могъл да свидетелства, че доброволно са предали оръжията си, а и да им даде някаква формална разписка за предаденото оръжие. За всички той е представител на новата власт.
Даскала отделя една училищна стая. Снабдява я с катинар, дава на училищния прислужник един стар дневник, молив и гума и го прави първия "началник склад" за оръжие - държавно оръжие, собственост на несъществуващата държава.  За няколко дена импровизирания склад се напълва с оръжия:  карабини, автомати, ръчни гранати, дори една лека картечница и муниции за тях:    Веднага правя аналогия с взривените частни оръжейни складова в Челопечене и край Петолъчката. Не мислите ли уважаеми читатели, че не е добра идея да има частни оръжейни складове. От такива складове както практиката го потвържданва, за пари оръжието лесно попада в ръцете на престъпни хора и групировки и се използува за тероризъм.Тютюневия и Спиртния монопол пълнят хазната с пари, а Оръжейния монопол ще има за резултат много спасени човешки животи и по-малко стресирани и депресирани хора. Кое е по важно - парите или човешкия живот? 
Следва продължение.