Винаги съм го търсил. Много пъти ми се е струвало че съм го открил, но после разбирах че не е това, и търсенето продължаваше. Защо човек живее след като знае, че всичко за което е мечтал, борил се е и го е постигал, един ден когато дойде бабичката с косата ще свърши?  Най после на 24 март 2012 г. за пореден път ми се стори, че съм го открил. Затова реших да го споделя, за да помогна /ако мога/ и на други търсещи хора.
И така: 1.       Какъв е смисълът на човешкия живот?  –  Той е човекът да бъде щастлив. 2.       Кога човек е щастлив?  –  Когато постига целите си. 3.       Дали всеки човек, който постига целите си е шастлив? - Отговорът е не. Зависи от целите. ·       Ако целите са благородни, т.е. не пречат и на други хора да постигат своите благородни цели – човек е винаги щастлив. Той живее в рая тук и сега. ·       Ако човек е почтен, но допуска неволни грешки, каквито сме повечето хора, той може временно да се озове в ада. Но може и да излезе от там, чрез добри дела, молитви и медитация. ·       Ако човек е закоравял престъпник, който винаги постига целите си, той през целия си живот тук на земята живее в ада. Той е в постоянен стрес престъпленията му да не бъдат разкрити, заграбеното богатство да не му бъде отнето, да не бъде убит от близките на убитите от него хора,  или от неговите партньори, което винаги се случва. Понятията ад и рай които използвам не ги разбирайте в буквалния  смисъл, а по скоро като дискомфорт и комфорт на човешката душа. Обобщено: Смисълът на човешкия живот е да бъдете щастливи, като постигате почтените си цели с почтени средства. Доказателство: Една от централните алеи на Централните Софийски Гробища.
                            Който има очи – ще види!
Hint: Аз видях гробовете на знакови фигури от времето на "прехода". Никой  от тях не беше починал от старост, болест или катастрофа, нито беше осъден и наказан от човешки съд. Не е ли това доказателство, че освен човешкия съд има един по висш апелативен съд, който действа безотказно раздавайки върховна справедливост - всекиму според делата?

Не ми излиза от ума срещата и разговорът които проведох преди повече от месец с един мой стар познат. Сега той е успешен бизнесмен, който дава работа и препитание на тридесетина семейства. Натрупал е значителни материални активи. Попитах го дали е щастлив. Той ми се оплака, че откакто се е захванал с бизнес не знае какво е събота и неделя, не е ползвал годишна почивка и много рядко стъпва в заведение. За лекарства харчи по 300 лева месечно.
Питам се има ли смисъл човек да изразходва най-ценните си ресурси/време и енергия/ за да обогатява с припечеленото фармацефтичните фирми?
Аз пък му казах, че не разполагам с материални активи. Но пък многократно съм ползвал най-добрите почивни станции. В чужбина съм пребивавал в правителствени резиденции. Спомените и емоциите от посетените от мен Есперантски мероприятия и Международни Есперантски Конгреси не могат да се сравнят с нищо. А за лекарства харча само 9.20 лв. от неголямата си пенсия. И сега с моите млади приятели от СК Зан Шин посещавам спортни лагери и заведения.
Дааа! Не мислите ли че промяната на света трябва да започне от нас самите?