Живот ли бе да го опишеш. . .

Постинг

22.05.2012 15:56 - Моите мемоари.

Автор: ajkiespe Категория: Лични дневници

Прочетен: 780 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.05.2012 15:07

22.05.2012г. Началото.
Днес е 78-ят ми рожден ден. Какъв по-добър повод за да започна моите мемоари. Довечера провеждаме изпит по джу джуцу в клуба за бойни изкуства Зан - Шин. След изпита клуба ще отбележи и моя рожден ден. Какво правя в този клуб сред младежи, където най възрастният - Стъни е на 39г.? За това после.
Като тегля чертата под тези 78 години мога да кажа без отстъпление от истината - аз ги преживях щастливо. Живота е вълнуващо приключение. Малцина обаче осъзнават, че на съзнателно или подсъзнателно ниво всеки сам избира кои емоции в живота му да преобладават - положителните или отрицателните.

Довечера сигурно ще ме попитат какво бих ги посъветвал въз основа на моя жизнен опит. Въпреки, че може да изглежда като клишета, ако ме запитат бих им казал следното:

Нашите най-големи врагове са нашите страхове.
Агресията и страхът са двете страни на една и съща монета. Освободете се от страха, за да подчините на волята си агресията както у себе си така и у другите!
Страха от смъртта е най-големият човешки страх. Това е така защото отъждествяваме човека единствено с неговото физическо тяло, а забравяме по-висшите му съставки - духът и душата. Според всички религии душата е вечна, следователно на духовно ниво смърт няма.
Когато мислите че е дошла физическата смърт, постарайте се да бъдете в пълно съзнание. Наблюдавайте какво се случва. Това може да ви спаси от мнима смърт. Изпитвал съм го вече. Ако повярвате че няма изход, сами може да предизвикате собствената си физическа смърт.
Чувал съм мнозина да казват: не се страхувам от смъртта, а от болките с които тя е свързана. Бог/природата са се погрижили и за това. Когато болките станат непоносими, човек колабира и повече не ги чуства. За тези, които не могат да го направят, медицината разполага със широк спектър обезболяващи средства.
Йогите могат волево да ускоряват и забавят сърдечния си ритъм или дори да го спрат. Ако сърцето е спряно за повече от една минута - сещате се какво става.
Накрая искам да приведа примера със смъртта та Англиийската кралица майка /майката на сегашната кралица Елизабет/. На 102 годишна възраст, тя си ляга в леглото както обикновено, но на сутринта не се събужда. Не мисля че отделянето на душата от тялото ѝ, е било свързано с физическа болка. Иначе екипът, който се грижи за нейната безопасност щеше да забележи и медицината щеше да я върне към живота за още някой ден, месец или година. Но какво от това? Както е написано на надгробната плбоча от Велики Преслав "Човек дори и да живее добре, умира и друг се ражда..."